И любовта е музика.       Най-прекрасната на този свят. Желана от всички - изпълнители и слушатели, млади и стари. Но щастлив е с нея единствено само този от нас, който с цялото си сърце и душа я изпълнява, а и с неувяхваща страст, я слуша до края на живота си. М.Бенев //  ТВОРБИ //  ТВОРБИ //   КОНТАКТ //   КОНТАКТ //   ЗА МЕН //   ЗА МЕН // Tворби
Читателю, преди да започнеш да четеш книгите ми, се подготви да се пренесеш в един свят, който вече не съществува. Един свят, който си измислих, за да избягам от този, в който сега живея, защото когато той съществуваше, аз направих непоправима грешка и избягах от него. Моля те, не се учудвай, че главния герой е с едно и също име във всички книги. Общо е само името му и някои черти от характера му донякъде, иначе това са съвсем различни хора. Просто името му много ми харесва. Не се опитвай и да откриеш героите от книгите ми между хората около теб, когато прочетеш някоя книга от мен! Дори и имената им да съвпадат с тези на твои близки, познати или непознати, това е едно чисто съвпадение. Те просто не съществуват. Те са измислени, плод на фантазията ми, която реши да бъдат родени през последните години от свободата, когато над нея се струпаха облаците на втората световна война, а някои и в първ-ите след като я загубихме. Най-обикновени млади хора от народа, които обичаха тайно, дълбоко в себе си, само да идеализират и фантазират, да си създават свой свят, в който те се чувстваха хора, свят различен от този в който те живяха и където бяха само единици от тълпата. Не личности! Личностите бяха дошли от гората, където са се били скрили преди войната за "благото" на народа ни и от време на време са водили жестока, неравна битка с отяления враг - някой стар и немощен овчар от някоя мандра високо в планината, за да влязат  после в историята от моите години като “Герои на Народна република България”. А онези от тях, по- страхливите, са изчакали да дойдат “братята освободители” - руснаците,за които баба ми, лека й пръст, каза на майка ми тогава, на девети септември 1944 година, да се скрием у дома, за да опазим всичко, че руснаците идват и там, където ботушът им стъпел, трева вече не никнела, изчакали ги, за да им помогнат да вземат кормилото на властта в държавата ни и да не го изпуснат от ръцете си след това цял половин век. За щастие обаче руснаците не минаха през нашето село и то остана, и до днес зелено, но от нашите личности нямаше кой да ни опази. А имаше между тях и такива “активни борци”, които толкова дтлбоко се бяха изпокрили, прощавайте, тук сгреших, законс- перирали, че петдесет години след това още продължаваха да излизат от гората. Но след така нареченото “преустройство” те бяха сменени от още по-изтъкнати личности - неуспели да се изявят до този миг бивши партийни лидери или да бъда по-точен, майстори бояджии - социалисти. Ако го кажем по-меко и демократи, също няма да сгрешим. Но ако все пак случайно срещнеш някога и някъде някой от героите в книгите ми, моля те, поздрави го непременно от мен и му предай да не се притеснява, че съм му приписал и такива качества, които той не притежава! Точно затова той е бил мой приятел. Истински! Какъвто е сега и завинаги! Непокварен и малко иделиазиран, като любовта ни от годините на младостта! Затова пък обаче събитията и чувствата са автентични.
Разкази "Оркестърът от Ню Орлеан"
Разкази
Всички влюбени са луди, иначе нямаше да бъде толкова красива любовта.”                             М.Бенев Откъс от разказа  "Българска сюита": ... - Браво!Браво! се носеше от всеки ъгъл на салона, а ръкопляскането заглуши оркестъра. Мартин погледна за стотен път сигурно тази вечер към момичето, което му плени сърцето, усмихна му се и без да се замисля, промълви с устни: - Обичам те! Тя се усмихна, но не го разбра и го погледна въпросително.
- Обичам те! - повтори Мартин с все сила и без да се замисля, изтича зад танцьорите, които продължаваха да се покланят на публиката, към момичето. Той се наведе към нея, хвана я за ръцете и я изправи до себе си. - Обичам те! - за трети път в живота си произнесе Мартин тази вечер. - Ти си луд! - отговори му тя, погледна го в очите и тихо добави: - И аз! ...
Новели "Бал за двама"
Новели
Любовта е чувство, а не разум! Буен огън! Загасне ли веднъж, не може никога да се разгори с такава сила отново. Единствено само нов може да се разпали така!”                          М.Бенев Откъс от новелата  "Бал за двама": ... Там, пред нея, в инвалидна количка, седеше Мартин и говореше с Рени. Дъхът и спря. Сърцето й така се разигра, че всеки миг щеше да изхвръкне от гърдите й. Сякаш беше онази същата ученичка от десети клас на гимназията, която
умираше от любов по него. - Ани?! - отрони се само името й от устата му, като я видя в края на масата, подпря се с ръце на масата и се изправи. - Марти! - извика тя от радост. - Ти ... Мартин протегна ръце към нея и премести единия си крак напред да престъпи, но се олюля и се хвана отново за масата. Ани изтича към него да го прихване, но той вдигна ръка да го остави. Момчетата от оркестъра станаха прави и затаиха дъх. Жоро, Нели, Антон стояха и гледаха към двамата онемели. Хората от съседните маси разбраха, че нещо много голямо се случва в този миг и спряха да говорят. Обърнаха и те очи към двамата. - Ами, аз... - опита се Мартин да й каже, че не може да ходи, защото е инвалид, но тя го прекъсна. - Зная, любов моя! Зная!  прекъсна го тя ... Момчетата от оркестъра, Нели, Антон, колегите им от лагера, всички мълчаха и ги гледаха изумени. Любовта, истинската любов, беше изправила на крака един младеж, който десет години не беше ставал от инвалидната количка ...
Новела "Дансингът на самотата"
Новела
 Откъс от новелата  "Дансингът                                          на самотата": ... Ели доближи бавно устни до неговите, целуна го в устата,тяхната първа и единствена целувка,стана,върна му сакото,помилва го по бузата,целуна го отново, дълго, много дълго по косата и каза със сподавен глас: - Сбогом моя незабравима и единствена любов.Сбогом! Лицето й бавно се разтопи в сълзите, които потекоха като буен поток от очите му, и изчезна в тъмнината,която отстъпваше вече
на утрото. - Анж...! - опита се Мартин да й викне, но само изхърка сподавено и всичко се изгуби. Тялото му се огъна и той се свлече безжизнен на земята до пейката ...
Роман "Отдавна хората говорят"
Роман
 Откъс от романа  "Отдавна                                      хората говорят": ... Нова светкавица се изсипа недалеч до тях и страшен гръм отекна в същия миг. Тя се сви инстиктивно в него и той я притисна отново към себе си. Тъкмо отмина и друга отекна в долината до тях. “Господи, събери всички светкавици на този свят и ги изсипи тук до нас. Моля те! Аз не искам никога вече да я пусна от прегръдката си....Обичам я!” Росица сякаш чу мислите му и не мръдна, макар че светкавицата отмина.
Сърцето му започна да бие толкова силно, че тя го усети дори през коженото си яке. “Боже, отправи и Росица молба към Господа, спри този миг, остави го завинаги при мен, моля те ... Аз го обичам!” ...
Роман "Ако искаш, обади се"
Роман
 Откъс от романа  "Ако искаш,                                               обади се": ... Преди една година имах щастието да акомпанирам само една единствена вечер на една прекрасна певица. Изпълнението й ме омая и досега гласът й още звучи в ушите ми - каза той, като се чукнаха с чашите. Тя изпя една песен на Тони Димитрова от която останах с впечатлението, че тя отправи лично към мен думите от песента. Каза ми да й се обадя, макар и късно вечерта да е. Уж случайно щяла да забрави и открехната вратата.
Сто причини щяла да намери, за да ми повярва... Или греша, заблудил съм се?... Но тя не отдели погледа си от мен, докато не свърши строфите, и затова аз си позволявам да й се обадя... И ето, аз съм тук, Жужи, до теб. Дойдох да ти се обадя... Но не да разказвам за нещата от деня, а за да ти кажа, че те обичам ...
С голямо желание искам да Ви представя, скъпи читателю, някои от моите книги, новели и разкази:
Роман "Лунната соната"
Роман
Човек не бива никога да се отдава на отчаянието, дори и тогава, когато всичко вече е съвсем безнадеждно. Нито пък да се оттегли като монах зад високите стени на някакъв сътворен от него манастир, да се отдаде на самотата и времето да спре да тече.Той трябва да отвори широко портите му и да пусне вътре да влезе отново животът, защото човек има нужда от хора до себе с.Живи хора! Приятели! Близки, с които да живее! Не спомена за тях,защото той не дава сили, а навява само тъга и отчаяние. М.Бенев
Откъс от романа  "Лунната соната": ... - Чудна песен! - затвори очи тя и като се съсредоточи, запя текста на български: Ако си отидеш за миг, ще затворя сърцето си за обич и тежко на двама тогава. Нито дъжд. Нито сняг. Нито слънце. Само мъка, мъка от там ще вали ... - Джиджи, успя само да каже Мартин и се намери в прегръдката й          - Аз... - Зная, мили мой! Очите ти ти го казват всеки път щом ме погледнеш! Обичам те! - прошепна тя и впи устни в неговите ...
Разкази "Гондолиерът"
Разкази
Любовта търси винаги вход и никога изход!”                                      М.Бенев Откъс от разказа  "Клас стани": ... Мария тръгна към автобуса, но видя,че двамата стояха като парализирани, и се върна. Сложи ръце на раменете им, приклекна до тях и ги притегли към себе си. Целуна сестра си по бузата, после Мартин и като долепи главите им една до друга, им каза тихо: - От този миг нататък ви обявявам за безумно влюбени един в друг до края на живота ви! ...
Новели "Серенада"
Новели
Любовта идва неочаквано и изведнъж, а след това трябва цял живот да се борите, за да я запазите, а за приятелството дълго време се воюва и веднага може да се разруши.”                          М.Бенев Откъс от новелата  "Серенада": ... Оркестърът свърши хорото и засвири веднага рефрена на някаква песен. Певицата се облегна на една колона отстрани до оркестъра и запя. Гласът й се понесе в притихналата зала и всички се зслушаха в песента й.
        - Това е песен на Мартин! - каза несъзнателно Деница и потърси да хване ръката на Пепа. - Това е негова песен, сигурна съм! Пепа я погледна и като видя щастливото й лице, което блестеше от сълзите по бузите й, разбра, че тя отново е онази същата Деница, която беше влюбена до полуда в Мартин. Сякаш господ беше подбрал този момент да се срещнат пак. Оставаше само Мартин да я види. Тя беше сигурна, че той ще я съзре. Любовта им щеше да привлече непременно погледите им ...
Новели "Изповед"
Новели
Много жени се опитват да променят някой мъж и когато успеят, те вече не го харесват”                                           Марлене Дитрих “... а когато това им не се отдаде, те просто си отиват!”                                                                                             М.Бенев Откъс от новелата  "Изповед": ... Калина ги чу и й стана оше по- тежко. Тя изтри с ръка сълзите си и се опита да им се усмихне. - Горкичките! Нямат си вече майка и татко! Останаха сами -
притисна ги майка й към себе си.      Мартин погледна към децата и каза тихо: - Не, бабо, не! Те няма да бъдат сами! Те ще бъдат нашите по-големи деца. На мен и на Калинчето! Ще ги дарим със същата нежност и любов, както нашите собствени деца.  После се обърна към некролога и промълви: - Те са и наши деца, на мен и на сестричката ти, приятелю! В тях тече и от моята кръв, която ти дарих. Спете в мир, Албена и Пепо! Лека ви пръст приятели мои! ...
Новели "Уличен музикант"
Новели
Любов и музика! Вечни и неповто- рими! Раздялата с които поражда при едната неопреодолимо желание за нови срещи, а при дугата - болка и незаличима следа завинаги.”                                                                         М.Бенев Откъс от новелата  "Стюардеса": ... Точно така, както преди десет години тя си помисли за него, когато се звънна на вратата. И макар че тогава не очакваше него, сърцето й не я излъга. Не я излъга и сега. Нейната единствена любов беше дошла отново,
само на сантиметри от нея. Той, нейният Мартин, пред когото тя заключи вратата и не помисли нито за миг колко е неспра- ведлива, като поиска невъзможното. - Здравей! - подаде й плахо ръка Мартин и пристъпи към нея. Ралица повдигна бавно глава и очите й срещнаха неговите. Погледите им потънаха един в друг, както някога, когато се поглеждаха, и се изгубиха в сълзите. Мартин я гледаше и не вярваше, че неговата "Беба", както той я наричаше от огромната любов, която изпитваше към нея, стоеше сега пред него. За тези очи той беше мечтал непрекъснато през тези години след раздялата и не искаше никога и за нищо на света да ги замени. Всеки ден ги питаше защо направиха така и ги молеше да се върнат. Сега те бяха пред него.   - Марти! - изхлипа Ралица и обви ръце около врата му, зарови глава на гърдите му и се разтресе от плач ...
Новела "Учителя по акордеон"
Новелa
Любовта е огън, който не се поддържа само с чувство, а и с взаимна всеотдайност и доверие един към друг, до края на живота. И тежко на този, който я угаси, защото рядко може отново да се разгори така, както е горяла преди.”                                                                         М.Бенев Откъс от новелата  "Учителя                                      по акордеон": ... Неимоверната борба за връщане на паметта му сближи още пповече Мартин с Женя. Тя го научи да говори, да пише. Беше първокласник, премина
всички класове на училището. С всеки ден той разгръщаше все нова и по-нова страница от миналото си. Веднага с идването му в града, където той беше толкова щастлив и където бяха погребани жена му и двете им деца, Женя го заведе на гробищата. Дървените кръстове с имената им се бяха изкривили от дъжда и наклонили, готови всеки миг да паднат на земята. Те обградиха с цемент и ниска желязна ограда гробовете, поставиха мраморна плоча със снимките на жена му и децата му. Мартин постави цветята пред плочата и отправи очи към снимките. Изведнъж черната стена, която винаги се появяше пред очите му, когато се напрегне да си спомни нещо, започна да се приближава към него и той вдигна машинално ръце да се предпази, но тя се разпука преди да го достигне и зад нея той видя децата си, усмихнати така, както бяха на снимките върху плочата, да тичат към него с жена му. - Тате! - чу той гласчетата им, разтвори ръце и приклекна да ги прегърне, но не можа да ги удържи, падна на земята и изгуби съзнание. - Марти! - дочу той по едно време някакъв познат глас, някакъв много скъп глас да го вика и той отвори очи. Огледа се, но не видя никого до себе си и отново затвори очи. - Марти, мили мой! - чу той отново същият глас и съзря недалеч от него Лена, неговата любов. Мартин протегна ръце към нея, но тя се смали и остана само лицето й срещу него, усмихната, а очите й искряха като звезди насреща. Той отвори бавно очи и постепенно над него изплува Женя. Той я погледна в очите и промълви: - Децата видях, Явор и Милица! ... И Лена беше с тях! ...
  BEN PLUS MEDIA Всички материали, книги, статии и снимки публикувани на сайта, са със запазени авторски права.    BEN PLUS MEDIA Всички материали, книги, статии и снимки публикувани на сайта, са със запазени авторски права.
И любовта е музика.       Най-прекрасната на този свят. Желана от всички - изпълнители и слушатели, млади и стари. Но щастлив е с нея единствено само този от нас, който с цялото си сърце и душа я изпълнява, а и с неувяхваща страст, я слуша до края на живота си. М.Бенев //  ТВОРБИ //  ТВОРБИ //   КОНТАКТ //   КОНТАКТ //   ЗА МЕН //   ЗА МЕН // Tворби
Читателю, преди да започнеш да четеш книгите ми, се подготви да се пренесеш в един свят, който вече не съществува. Един свят, който си измислих, за да избягам от този, в който сега живея, защото когато той съществуваше, аз направих непоправима грешка и избягах от него. Моля те, не се учудвай, че главния герой е с едно и също име във всички книги. Общо е само името му и някои черти от характера му донякъде, иначе това са съвсем различни хора. Просто името му много ми харесва. Не се опитвай и да откриеш героите от книгите ми между хората около теб, когато прочетеш някоя книга от мен! Дори и имената им да съвпадат с тези на твои близки, познати или непознати, това е едно чисто съвпадение. Те просто не съществуват. Те са измислени, плод на фантазията ми, която реши да бъдат родени през последните години от свободата, когато над нея се струпаха облаците на втората световна война, а някои и в първ-ите след като я загубихме. Най- обикновени млади хора от народа, които обичаха тайно, дълбоко в себе си, само да идеализират и фантазират, да си създават свой свят, в който те се чувстваха хора, свят различен от този в който те живяха и където бяха само единици от тълпата. Не личности! Но ако все пак случайно срещнеш някога и някъде някой от героите в книгите ми, моля те, поздрави го непременно от мен и му предай да не се притеснява, че съм му приписал и такива качества, които той не притежава! Точно затова той е бил мой приятел. Истински! Какъвто е сега и завинаги! Непокварен и малко иделиазиран, като любовта ни от годините на младостта! Затова пък обаче събитията и чувствата са автентични.
С голямо желание искам да Ви представя, скъпи читателю, някои от моите книги, новели и разкази:
Новела "Учителя по акордеон"
Новелa
... Неимоверната борба за връщане на паметта му сближи още пповече Мартин с Женя. Тя го научи да говори, да пише. Беше първокласник, премина всички класове на училището. С всеки ден той разгръщаше все нова и по-нова страница от миналото си. Веднага с идването му в града, където той беше толкова щастлив и където бяха погребани жена му и двете им деца, Женя го
Разкази "Оркестърът от Ню Орлеан"
Разкази
Всички влюбени са луди, иначе нямаше да бъде толкова красива любовта.”                                                                                                         М.Бенев Откъс от разказа "Българска сюита": ... - Браво!Браво! се носеше от всеки ъгъл на салона, а ръкопляскането заглуши оркестъра. Мартин погледна за
стотен път сигурно тази вечер към момичето, което му плени сърцето, усмихна му се и без да се замисля, промълви с устни: - Обичам те! Тя се усмихна, но не го разбра и го погледна въпросително. - Обичам те! - повтори Мартин с все сила и без да се замисля, изтича зад танцьорите, които продължаваха да се покланят на публиката, към момичето. Той се наведе към нея, хвана я за ръцете и я
Роман "Лунната соната"
Роман
Човек не бива никога да се отдава на отчаянието, дори и тогава, когато всичко вече е съвсем безнадеждно. Нито пък да се оттегли като монах зад високите стени на някакъв сътворен от него манастир, да се отдаде на самотата и времето да спре да тече.Той трябва да отвори широко портите му и да пусне вътре да влезе отново животът, защото човек има нужда от хора до себе с.Живи хора! Приятели! Близки, с които да живее! Не спомена за тях,защото той не дава сили, а навява само тъга и отчаяние. М.Бенев
           Откъс от романа  "Лунната соната": ... - Чудна песен! - затвори очи тя и като се съсредоточи, запя текста на български:
Любовта е огън, който не се поддържа само с чувство, а и с взаимна всеотдайност и доверие един към друг, до края на живота. И тежко на този, който я угаси, защото рядко може отново да се разгори така, както е горяла преди.”                                                                                                               М.Бенев Откъс от новелата "Учителя по акордеон":
заведе на гробищата. Дървените кръстове с имената им се бяха изкривили от дъжда и наклонили, готови всеки миг да паднат на земята. Те обградиха с цемент и ниска желязна ограда гробовете, поставиха мраморна плоча със снимките на жена му и децата му. Мартин постави цветята пред плочата и отправи очи към снимките. Изведнъж черната стена, която винаги се появяше пред очите му, когато се напрегне да си спомни нещо, започна да се приближава към него и той вдигна машинално ръце да се предпази, но тя се разпука преди да го достигне и зад нея той видя децата си, усмихнати така, както бяха на снимките върху плочата, да тичат към него с жена му. - Тате! - чу той гласчетата им, разтвори ръце и приклекна да ги прегърне, но не можа да ги удържи, падна на земята и изгуби съзнание. - Марти! - дочу той по едно време някакъв познат глас, някакъв много скъп глас да го вика и той отвори очи. Огледа се, но не видя никого до себе си и отново затвори очи. - Марти, мили мой! - чу той отново същият глас и съзря недалеч от него Лена, неговата любов. Мартин протегна ръце към нея, но тя се смали и остана само лицето й срещу него, усмихната, а очите й искряха като звезди насреща. Той отвори бавно очи и постепенно над него изплува Женя. Той я погледна в очите и промълви: - Децата видях, Явор и Милица! ... И Лена беше с тях! ...
изправи до себе си. - Обичам те! - за трети път в живота си произнесе Мартин тази вечер. - Ти си луд! - отговори му тя, погледна го в очите и тихо добави: - И аз! ...
Ако си отидеш за миг, ще затворя сърцето си за обич и тежко на двама тогава. Нито дъжд. Нито сняг. Нито слънце. Само мъка, мъка от там ще вали ... - Джиджи, успя само да каже Мартин и се намери в прегръдката й        - Аз... - Зная, мили мой! Очите ти ти го казват всеки път щом ме погледнеш! Обичам те! - прошепна тя и впи устни в неговите ...
  BEN PLUS MEDIA Всички материали, книги, статии и снимки публикувани на сайта, са със запазени авторски права.
И любовта е музика.       Най-прекрасната на този свят. Желана от всички - изпълнители и слушатели, млади и стари. Но щастлив е с нея единствено само този от нас, който с цялото си сърце и душа я изпълнява, а и с неувяхваща страст, я слуша до края на живота си. М.Бенев //  ТВОРБИ //  ТВОРБИ //   КОНТАКТ //   КОНТАКТ //   ЗА МЕН //   ЗА МЕН // Tворби
Читателю, преди да започнеш да четеш книгите ми, се подготви да се пренесеш в един свят, който вече не съществува. Един свят, който си измислих, за да избягам от този, в който сега живея, защото когато той съществуваше, аз направих непоправима грешка и избягах от него. Моля те, не се учудвай, че главния герой е с едно и също име във всички книги. Общо е само името му и някои черти от характера му донякъде, иначе това са съвсем различни хора. Просто името му много ми харесва. Не се опитвай и да откриеш героите от книгите ми между хората около теб, когато прочетеш някоя книга от мен! Дори и имената им да съвпадат с тези на твои близки, познати или непознати, това е едно чисто съвпадение. Те просто не съществуват. Те са измислени, плод на фантазията ми, която реши да бъдат родени през последните години от свободата, когато над нея се струпаха облаците на втората световна война, а някои и в първ-ите след като я загубихме. Най-обикновени млади хора от народа, които обичаха тайно, дълбоко в себе си, само да идеализират и фантазират, да си създават свой свят, в който те се чувстваха хора, свят различен от този в който те живяха и където бяха само единици от тълпата. Не личности! Но ако все пак случайно срещнеш някога и някъде някой от героите в книгите ми, моля те, поздрави го непременно от мен и му предай да не се притеснява, че съм му приписал и такива качества, които той не притежава! Точно затова той е бил мой приятел. Истински! Какъвто е сега и завинаги! Непокварен и малко иделиазиран, като любовта ни от годините на младостта! Затова пък обаче събитията и чувствата са автентични.
С голямо желание искам да Ви представя, скъпи читателю, някои от моите книги, новели и разкази:
Новела "Учителя по акордеон"
Новелa
Любовта е огън, който не се поддържа само с чувство, а и с взаимна всеотдайност и доверие един към друг, до края на живота. И тежко на този, който я угаси, защото рядко може отново да се разгори така, както е горяла преди.”                                                                М.Бенев Откъс от новелата                  "Учителя по акордеон":
... Неимоверната борба за връщане на паметта му сближи още пповече Мартин с Женя. Тя го научи да говори, да пише. Беше първокласник, премина всички класове на училището. С всеки ден той разгръщаше все нова и по-нова страница от миналото си. Веднага с идването му в града, където той беше толкова щастлив и където бяха погребани жена му и двете им деца, Женя го заведе на гробищата. Дървените кръстове с имената им се бяха изкривили от дъжда и наклонили, готови всеки миг да паднат на земята. Те обградиха с цемент и ниска желязна ограда гробовете, поставиха мраморна плоча със снимките на жена му и децата му. Мартин постави цветята пред плочата и отправи очи към снимките. Изведнъж черната стена, която винаги се появяше пред очите му, когато се напрегне да си спомни нещо, започна да се приближава към него и той вдигна машинално ръце да се предпази, но тя се разпука преди да го достигне и зад нея той видя децата си, усмихнати така, както бяха на снимките върху плочата, да тичат към него с жена му. - Тате! - чу той гласчетата им, разтвори ръце и приклекна да ги прегърне, но не можа да ги удържи, падна на земята и изгуби съзнание. - Марти! - дочу той по едно време някакъв познат глас, някакъв много скъп глас да го вика и той отвори очи. Огледа се, но не видя никого до себе си и отново затвори очи. - Марти, мили мой! - чу той отново същият глас и съзря недалеч от него Лена, неговата любов. Мартин протегна ръце към нея, но тя се смали и остана само лицето й срещу него, усмихната, а очите й искряха като звезди насреща. Той отвори бавно очи и постепенно над него изплува Женя. Той я погледна в очите и промълви: - Децата видях, Явор и Милица! ... И Лена беше с тях! ...
Разкази "Оркестърът от Ню Орлеан"
Разкази
Всички влюбени са луди, иначе нямаше да бъде толкова красива любовта.”                                                                       М.Бенев Откъс от разказа                       "Българска сюита": ... - Браво!Браво! се носеше от всеки ъгъл на салона, а ръкопляскането заглуши оркестъра. Мартин погледна за
стотен път сигурно тази вечер към момичето, което му плени сърцето, усмихна му се и без да се замисля, промълви с устни: - Обичам те! Тя се усмихна, но не го разбра и го погледна въпросително. - Обичам те! - повтори Мартин с все сила и без да се замисля, изтича зад танцьорите, които продължаваха да се покланят на публиката, към момичето. Той се наведе към нея, хвана я за ръцете и я изправи до себе си. - Обичам те! - за трети път в живота си произнесе Мартин тази вечер. - Ти си луд! - отговори му тя, погледна го в очите и тихо добави: - И аз! ...
Роман "Лунната соната"
Роман
Човек не бива никога да се отдава на отчаянието, дори и тогава, когато всичко вече е съвсем безнадеждно. Нито пък да се оттегли като монах зад високите стени на някакъв сътворен от него манастир, да се отдаде на самотата и времето да спре да тече.Той трябва да отвори широко портите му и да пусне вътре да влезе отново животът, защото
           Откъс от романа  "Лунната соната": ... - Чудна песен! - затвори очи тя и като се съсредоточи, запя текста на български: Ако си отидеш за миг, ще затворя сърцето си за обич и тежко на двама тогава. Нито дъжд. Нито сняг. Нито слънце. Само мъка, мъка от там ще вали ... - Джиджи, успя само да каже Мартин и се намери в прегръдката й        - Аз... - Зная, мили мой! Очите ти ти го казват всеки път щом ме погледнеш! Обичам те! - прошепна тя и впи устни в неговите ...
човек    има    нужда    от    хора    до    себе    с.Живи    хора! Приятели!   Близки,   с   които   да   живее!   Не   спомена за   тях,защото   той   не   дава   сили,   а   навява   само тъга и отчаяние. М.Бенев
  BEN PLUS MEDIA Всички материали, книги, статии и снимки публикувани на сайта,  са със запазени авторски права.